Днес е 15 юли и досега не се е случило нищо интересно, ни утре отивам на село до края на лятото. Вчера се върнах от море. Учаквах, че тази година там ще бъде скучно нищо такова не се случи. Там намерих страхотни приятели. Дори момче в което не учаках да се влюбя ни в последствие докато бях там разбирах, че той клони към така наречения мой ,,идеал,, за момче. Неговото име е Емо. Той е висок, слабичък, спортист, с чувство за хумор, кафява коса и кафяви очи. Не мислех, че някога ще срещна някого, който досега само съм си представя и сънувала. Но за жалост нямах смелостта да му призная чувствата си, защото ме беше страх че той ще е поредният, който ще ме отблъсне и предпочетох да не рискувам приятелство ни. Вие как мислите щеше ли да е по-добре, ако му бях признала какво чувствам.